Те са импулсивни, разсеяни и нервни, но издържат на стрес и натоварване

Те са импулсивни, разсеяни и нервни, само че устоят на стрес и натоварване и са в положение да движат паралелно по няколко действия.

 Ана е на 6 години и прави приблизително по 100 придвижвания в минута - вместо да върви, подскача на сакат крайник, ръцете й шарят на всички места, закача се с всеки, който мине около нея, обикаля на тичешком цялата класна стая. Дори когато всички останали са притихнали в час. Неуморима! Разсеяна - постоянно ще я забележите да шепне на детето до нея, до момента в който другите са вперили поглед в учителката. Обича да пее и постоянно си тананика нещо в час, без да се тормози, че пречи. Будно, само че и безогледно дете.

 Васил е 5-годишен чаровник, който обича да тича и да крещи от възбуденост. Груб и нападателен към останалите деца в детската градина, обича да командва. Следобед мъчно заспива, върти се в леглото си и прави нещо с ръцете си, до момента в който мине времето. Често събаря предмети. Мързелив и не внимава, когато му се приказва. Не може да следва каквито и да било указания. Редовно опонира на родителите си и отхвърля да ги послуша. Тренира таекуондо.

 Седемгодишната Маргарита е хубавица с дълбоки кафяви очи, които в никакъв случай не се задържат на едно място. В час най-често се разсейва с небрежни рисунки в тетрадката, погледът й блуждае. Апатична към уроците. Залепена за таблета си вкъщи, с който не се разделя и с който запълва времето, до момента в който чака родителите си да се върнат от работа. Често й крещят, че е разхвърляна и оставя след себе си безпорядък. Слаба ученичка, само че с нюх към цветовете.

Кое от тези три деца е хиперактивно и кое - просто едно палаво дете, живеещо в XXI век?

 Да си своеволен и избухлив, напълно не значи, че си и хиперактивен. Границата сред едните и другите е доста тънка, настояват психиатри и психолози. Какви са знаците?

 Трудно се концентрират, импулсивни са, спят неспокойно и малко, елементарно се разстройват от звук, светлина, температурни промени, не се поддават на режим, рядко им се получава да следват указания. Много постоянно при децата под 6-годишна възраст някои от признаците остават неразпознати от родителите или възпитателите. С възрастта признаците на ХАДВ изчезват, само че при 30% от диагностицираните със синдрома някои от тях остават, твърди доцент Маргарита Станкова от Нов български университет. Характерни за “възрастните ” хиперактивни съгласно нея са непоседливост, вербална експанзия, скачане от тематика на тематика, спиране на събеседника, честа промяна на работата и сътрудниците.

 Тестове, биомаркери, лечебни диалози с такова дете обрисуват признаци, само че може и да бъдат неправилни знаци за диагноза, от която страдат милиони деца по света. Според лекари - сред 3 и 7%. Обикновено за пръв път вниманието на родителите се заостря при потегляне на детето на учебно заведение в първи клас и при първите неуспехи в образователната активност.

 Според Красен Фердинандов, психолог в Столичната математическа гимназия, в отрицателния сюжет за хиперактивните деца те постоянно развиват разнообразни поведенчески и тревожни разстройства, болести на настроението, обучителни усложнения, тикове. В юношеството и зрелост най-често съпътстващи са меланхолия, фикс идея, корист с алкохол и дрога, личностова патология. Позитивната версия съгласно него обаче е, че такива деца доста повече устоят на стрес и натоварване. Много по-изпълнителни са, поемат доста повече задания. Настроени са креативен и са доста спонтанни, откровени и откровени хора. Според доцент Маргарита Станкова на такива деца като възрастни им отиват артистични и изобретателни специалности. Мнозина хиперактивни в детството си пък стават харизматични водачи съгласно психиатърката.

Шавливият Фил

 Първото изложение на хиперактивност и недостиг на вниманието (ХАДВ) е направено през 1900 година в английското здравно списание Тhe Lancet. Там под името “шавливият Фил ” се разказва пациент с неизчерпаема сила, затруднена централизация, разсеян и с проблеми в държанието. През 40-те години на предишния век се счита, че признаците на ХАДВ се дължат на дребни лезии в мозъка, заради което се употребява терминът “малки мозъчни дисфункции ”. През 50-те години на предишния век ХАДВ е именуван хиперактивен детски синдром, а през 70-те - нарушение с недостиг на внимание. Причините за появяването не са изцяло изяснени. Има данни за генетична предразположеност и микроорганични повреди на мозъка, само че специалисти настояват, че може да се дължи и на редица други фактори. В последна сметка дефинират синдрома по този начин - визира деца сред 1 и 12 година, които са прекомерно преносими, имат проблем с концентрацията и вниманието, изключително импулсивни са и цялата им активност и взаимоотношения са дезорганизирани. Според лекари и психолози е измежду най-често срещаните нарушавания на невропсихологичното развиване в детството. Засяга 3 до 7% от децата в ранна учебна възраст.

Как да разпознаем хиперактивното дете?

 - Има доста непотребна сила, непрекъснато приказва и върти нещо в ръцете си или мърда с крайници, непрестанно се движи, не може да стои дълго на едно място, спи малко или неспокойно.

- Не може да се концентрира задълго, разсейва се, не умее да следи урока или играта. Шумове, миризми, даже личните му мисли елементарно отвличат вниманието му.

- Импулсивно е - първо приказва, след това осмисля казаното, прекъсва другите, до момента в който приказват, мъчно владее страстите си. Забравя постоянно движимостите си,

- Не харесва действия, изискващи психическо изпитание. Трудно схваща и следва указания. Често чупи и изпуска предмети. Трудно взе участие в групови занимания.

- Трудно завързва другарства, не съблюдава разпоредбите на игрите, постоянно не ги и довършва, от време на време играе непочтено.

7 стъпки да го овладеем

1. Да се овладеят компликациите с четене, писане, материала по български език и математика.

2. Нужно е насърчително отношение към такова дете, което нормално е отлъчвано и избягвано за контакт от връстници и възрастни поради проблематичното си държание. Ясно и изрично до му се споделя какво се утвърждава, какво не и какво се не разрешава.

3. Поведението се усъвършенства от режим и от ясни правила.

4. Задачите към такива деца би трябвало да се разделят на дребни елементи. Например взема решение две задания, следва отмора, след това още една задача.

5. Справя ли се, такова дете би трябвало да получава награди. Ако не се оправя, би трябвало да има глоба. Също - използване на едно и също наказване за редовно нарушаване на предписание. И изясненост - в случай че постоянно го нарушаваш, наказването постоянно ще е такова.

6. Индивидуален метод от учителя - да го наглежда, да го поставя по-напред в класната стая, да го пуска да излиза от класната със задача - да вземем за пример да донесе образователно помагало.

7. Не вярвайте на всички “лоши вести ”, свързани с детето ви.

Инфо: www.24chasa.bg